Районът в който се простира землището на днешното село Голема Фуча има богата и многовековна история. Наличните данни сочат за съществуването на поселищен живот от дълбока древност.
През античността - римско време в подножието на връх Колош е минавал един от пътищата, които свързвали Сердика (дн. София) с Македония и Бяло море. Поради стратегическото положение, в най-високата част на върха римляните изградили укрепление – стражеви пост. На вр. Колош са намерени останки и от езическо светилище от трако-римския период. На терена, заемащ билото на възвишението са разкривани изобилни културни останки – строителна и битова керамика, монети от римската епоха и др. И днес все още се забелязват парчета от тухли и керамични съдове.
Разкритите монети от периода на царуване на византийския император Йоан ІІ Комнин (1118-1143 г.) подсказват, че крепостта съществувала и през средновековието. Този факт намира подкрепа и от местния фолклор. Според разпространена из Разметаница легенда, по време на цар Самуил на вр. Колош се е намирал важен наблюдателен пост, който функционирал в синхрон с други български крепости в района. Друга легенда, разпространена предимно в Радомирско (Мраката), обяснява, че тукашното укрепление е било част от отбранителната система на Кракра Пернишки, а негов защитник бил Колош /Колуш/, пазител на пътищата в района и син на войводата Янкула, който управлявал близката синхронична крепост „Градище“ (западно от вр. Колош и южно от с. Кленовик). На името на войводата Янкула хората нарекли местността „Янкьовец“, а с името на неговия син Колош нарекли целия този дял от Конявска планина и най-високия му връх.
Тъй като древният римски път от Сердика (Средец), който минавал по билото на Колош планина, просъщесвувал и през средновековието, може да се допусне че през този период покрай него е възникнало селище, предполагаем предшественик на днешното Голема Фуча. Големият брой на имена на местности със старинен произход потвърждават, че в землището на селото е живяло средновековно българско население. В подкрепа на това свидетелстват и намиращите се останки от средновековен поселищен живот. Такива са руините от средновековна черква и манастир в местността „Манастиро“/ „Цръквето“. Как се казвало и до кога е съществувало тукашното селище не е известно със сигурност, но голяма е вероятността първите писмени сведения за него да разпознаем в османските данъчни документи, ако се приеме че то е селото, записаното там под името Горна Куча. В обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. село Горна Куча е регистрирано с население от 70 християнски семейства, в които 51 ергени и отделно 5 вдовици. Селото е било включено в тимара (ленно владение) на спахията Хизир (чауш при румелийския бейлербей) и плащало данък от 17 000 акчета. Към последния били начислени и приходите от 3 бащинѝ, което ще рече, че в селото са пребивавали войнуци – българи на служба при султана, които са ползвали определени привилегии. Вероятно същото селище се среща и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., където е записано село под името Гюрне Фуче (Горна Фуча). От тези документи разбираме, че въпросното селище е било едно от големите в обширната по това време Дупнишка нахия (община).
Изглежда че съществуването на тукашното старо средновековно селище, по неизвестни причини, е било прекъснато, за да се основе по-късно сегашното село, което води началото си от XVII в. Последното становище намира подкрепа и от местни предания, според които днешното Голема Фуча е основано през османското робство, отчасти от изгонени от старите им земи българи, бежанци от Солунско и Кукушко. Планинският терен и неплодородната земя не са привличали погледа на поробителя, няма спомен да са се заселвали тук турци. През XIX в. в Голема Фуча не е имало чифлик, земята е била притежание на селяните. Наличието на местност с име „Жижницата“ и намиращите се там следи от дървени въглища, подсказват за едно от препитанията на местните хора.